Когато възникнат големи земетресения, сеизмолозите са наясно, че е вероятно да се случат последващи, по-малки трусове в околния географски регион. Досега обаче малко проучвания са изследвали как приликата между тези времена и разстояния между земетресенията е свързана с тяхното отделяне от първоначалните събития. В ново проучване, публикувано в EPJ B, изследователи, ръководени от Мин Лин от Океанския университет в Китай в Кингдао, показват за първи път, че двете стойности стават все по-корелирани, колкото по-близо са във времето и пространството до предишни, по-големи земетресения.
Като едно от най-познатите природни бедствия на Земята, този нов математически поглед върху възникването на земетресения би могъл по-добре да информира политиците как трябва да се подготвят за бедствията. Работата на екипа се основава на предишни модели, които са разработени, за да се разберат механизмите и динамиката, лежащи в основата на възникването на земетресения след големи, първоначални сеизмични събития. В широк диапазон от времеви и дистанционни скали, Лин и колегите разкриха силна „взаимна корелация“между разстоянията и времената между земетресенията – величина, описваща приликата между двете стойности като функция на тяхното относително разделяне във времето и пространството от оригинално събитие.
Изследователите постигнаха своите резултати чрез „анализ на кръстосаната корелация с отклонение от тенденциите“, извършен върху данни, събрани в земетресения региони на Калифорния и Суматра между 1990 и 2013 г. Екипът на Лин също отчете еволюцията в кръстосаната корелация през време, което разкрива, че връзката остава силна във времето след големи земетресения, но отслабва както преди, така и след този период. Техните прозрения биха могли да помогнат на сеизмолозите да разберат по-добре моделите, които се развиват след големи първоначални земетресения. От своя страна това би могло да даде възможност на правителствата и местните общности да защитят по-добре своето население срещу най-лошите последици от големи сеизмични събития.
